Кървав грип“: Чаят спасил живота на хиляди хора в Англия. Чаят

„ Кървав грип “: Чаят избавил живота на хиляди хора в Англия. Чаят е имал доста приложения в предишното – международна стока, успокояваща напитка и даже, в очите на някои поданици на Бостън преди 250 години, знак на деспотична политика.

Но една роля, която може би не сте
приписвали на чая, е животоспасяващата.
В неотдавнашна публикация в Review of Statistics and Economics икономистът Франсиска Антман от Университета на Колорадо, Боулдър, излага безапелационни доводи, че употребяването на чая като напитка, за всички в края на 1700 година в Англия, е спасило доста животи.
Това не се е дължало на антиоксиданти
или други субстанции, присъщи на фамозните листа. Вместо това хората са приготвяли простата процедура, като са преварявали вода за чай в епохата преди учените да схванат, че заболяванията могат да бъдат породени от патогени, пренасяни по воден път.

Кипването на водата може да е предпазило мнозина от гибел, пише BBC.
Английските демографски данни от тази ера
съставляват мистерия за историците. Между 1761 година и 1834 г. годишният % на смъртност намалява доста – от 28 на 25 на 1000 души. Но в това време заплатите наподобява не са се повишили доста
и жизненият стандарт евентуално не се е трансформирал.
Всъщност с възхода на индустриалната гражданска война от ден на ден хора се струпват в градове, чиито санитарни условия остават много незадоволителни, споделя Антман.

Идеята, че чаят може да е изчезналото звено тук, заради нуждата от кипване на вода за подготвяне на напитката, е била изказвана от историците в предишното. Врялата вода убива бактериите, които предизвикват
разнообразни болести и диария.
„ Когато хората идват в градовете, с цел да работят, може да се чака, че поради равнището на санитарните условия, с които разполагат, големият палач е водата “, казва Антман. Но това си остава малко размита концепция, забавна на доктрина, само че сложна за доказване, добавя тя.
Антман създава метод да ревизира
това изказване, като употребява подробна географска информация за повече от 400 енории в Англия. В основата на нейното проучване стои едно просто съмнение: повече водоизточници в даден регион евентуално значат по-чиста вода.
Ако един източник е нечист, жителите
на енорията могат да употребяват различен. Нещо повече, в случай че хората са били по-близо до източниците на реките – нещо, което Антман извежда от надморската височина на енориите – тази вода вероятно е била по-безопасна, отколкото в енориите по-надолу по течението.
Антман дефинира хипотетичното равнище
на качество на водата, тя ревизира дали в регионите с по-лошо качество на водата се следи по-голям спад на смъртността, в сравнение с в тези с чиста вода.

От позиция на инспекцията на тази догадка основната дата е 1785 г. – моментът, в който чаят ненадейно става наличен за по-голямата част от британците.
Вече имало доста неща, които предлагат
чая като всеобща напитка: можело да се направи приемлива отвара единствено с малко количество листа, а те можели да се употребяват неведнъж.

Чаят бил потенциално по-евтин от бирата, която била скъпа както поради комплицирания развой, нужен за производството ѝ,
по този начин и поради налога върху малца.
Но когато през 1784 година влиза в сила Законът за чая, данъкът върху него се намалява от 119% на 12,5% и потреблението на чай се увеличава. Към края на XVIII век даже много бедни селяни пият чай два пъти на ден, пише историкът Алън Макфарлейн.
За да ревизира дали тази смяна
е обвързвана с понижаване на смъртността, Антман сравнява нивата на смъртност преди и след този повратен миг. За тази цел тя употребява забележителната работа на демографите Е. А. Ригли и Р. С. Скофийлд, които в средата на 20-ти век събират енорийски регистри от цяла Англия за интервала 1541-1871 година,
в това число и за смъртните случаи.
Както се чака, Антман открива, че смъртността е намаляла както в енориите с чиста вода, по този начин и в тези с неприятна – само че е имало забележителна разлика в размера на спада. В енориите с неприятна вода смъртността е намаляла с 18% повече, в сравнение с в тези с чиста вода, оповестява BBC.
Нещо повече, тя проверила дали смъртните случаи
в Лондон разследване на заболявания, излъчени по воден път, като „ кървясъл поток “, и смъртните случаи от патогени, излъчени по въздушен път, като туберкулоза, са свързани с равнищата на импорт на чай. Действително смъртните случаи от „ кървясъл грип “ намаляват, когато вносът на чай се усилва, докато смъртните случаи от туберкулоза
остават почти същите.
Тя също по този начин проверила дали смъртните случаи при децата – които не са известни, в тази или в която и да е друга ера, като съществени потребители на чай – се трансформират в Лондон с вноса на чай, и откри, че не наподобява да има спад в смъртните случаи при децата на възраст от две до пет години.
Интересно е, че се следи лек спад
в смъртността при бебетата, което може би отразява обстоятелството, че ако родителите, които пият чай, са имали по-малко диарийни болести, техните напълно дребни деца също биха могли да бъдат малко защитени – въпреки че Антман показва,
че няма по какъв начин да се знае сигурно.
За Антман, която работи най-вече по въпроси, свързани с разрастващите се страни, този опит в Англия преди години отразява една фундаментална истина: от време на време държанието на хората може да повлияе повече на здравето им,
в сравнение с една намеса.
Изграждането на повече тоалетни, създаването на по-добри водопроводни и канализационни системи и образованието на хората да разделят прецизно питейната вода от отпадните води – всичко това би могло да удължи живота на хората, написа BBC.
Но със относително дребна смяна
в навиците си, хората наподобява са се предпазили от редица болести. Всичко това е част от потреблението на една елементарна чаша чай.